СЪЕДИНЕНИЕТО – НАЧАЛО НА НОВ ВЪЗХОД

В ис­то­ри­я­та на все­ки на­род има съ­би­тия, ко­и­то пре­доп­ре­де­лят бъ­де­ща­та му съд­ба за го­ди­ни нап­ред. Та­ки­ва са Френ­с­ка­та ре­во­лю­ция от 1789 г., Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция в Ру­сия през 1917 г., обе­ди­ня­ва­не­то на Из­точ­на и За­пад­на Гер­ма­ния през 1990 г. и т. н. За Бъл­га­рия съд­бо­нос­но­то съ­би­тие, ко­е­то сла­га на­ча­ло­то на ед­на но­ва Бъл­га­рия, е Съ­е­ди­не­ни­е­то от 6 сеп­тем­в­ри 1885 г. Ако то не се бе­ше слу­чи­ло, мо­же би днес Бъл­га­рия ня­ма­ше да фи­гу­ри­ра в то­зи си вид на ге­ог­раф­с­ка­та кар­та! Но ре­ши­тел­ност­та на то­ку-що ос­во­бо­де­ния от пет­ве­ков­но­то ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во на­род го ка­ра да взе­ме съд­ба­та си в свои ръ­це и да пред­п­ри­е­ме ре­ши­тел­ни дейс­т­вия за ревизиране на нес­п­ра­вед­ли­ви­те ре­ше­ния на Бер­лин­с­кия до­го­вор. Про­въз­г­ла­ся­ва­не­то на Съ­е­ди­не­ни­е­то е са­мо кул­ми­на­ци­о­нният миг от цял един ис­то­ри­чес­ки про­цес, кой­то включ­ва пред­пос­тав­ки­те за Съ­е­ди­не­ни­е­то, под­го­тов­ка­та и учас­ти­е­то на раз­лич­ни сло­е­ве от бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во и по­ли­ти­чес­ки­те си­ли в не­го, из­бух­ва­не­то на самото въс­та­ни­е­ на 6 сеп­тем­в­ри и от­но­ше­ни­е­то към не­го в Кня­жес­т­во Бъл­га­рия, на Бал­ка­ни­те и в ос­та­на­ла­та част от Ев­ро­па.

Съг­лас­но ре­ше­ни­я­та на Бер­лин­с­кия кон­г­рес след Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на  от 1877–1878 г., зе­ми­те на ня­ко­гаш­но­то Вто­ро бъл­гар­с­ко цар­с­т­во са раз­де­ле­ни на три: Кня­жес­т­во Бъл­га­рия, пред­с­тав­ля­ва­що офи­ци­ал­на­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва, със сто­ли­ца Тър­но­во; Из­точ­на Ру­ме­лия, ко­я­то ос­та­ва ка­то ав­то­ном­на об­ласт в рам­ки­те на Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия; и Ма­ке­до­ния – из­ця­ло по­ро­бе­на. Съп­ро­ти­ва­та сре­щу тези нес­п­ра­вед­ли­ви ре­ше­ния взе­ма ши­ро­ки раз­ме­ри и об­х­ва­ща всич­ки бъл­гар­с­ки зе­ми. По ини­ци­а­ти­ва на бив­ши учас­т­ни­ци в на­ци­о­нал­но­ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние и със съг­ла­си­е­то на рус­ки­те влас­ти най-нап­ред в Плов­див и Сли­вен, а пос­ле в поч­ти всич­ки гра­до­ве и се­ла на Из­точ­на Ру­ме­лия се съз­да­ват гим­нас­ти­чес­ко-стрел­ко­ви дру­жес­т­ва за ши­ро­ка во­ен­на под­го­тов­ка на всич­ки мъ­же, год­ни да но­сят оръ­жие. Бор­ба­та про­тив ре­ше­ни­я­та на Бер­лин­с­кия кон­г­рес има осо­бе­но ши­рок раз­мах в Ма­ке­до­ния. На 5 ок­том­в­ри 1878 г. из­бух­ва Крес­нен­с­ко-Раз­лож­кото въс­та­ние. Ма­кар и да за­вър­ш­ва с не­ус­пех, то всъщ­ност се явя­ва про­дъл­же­ние на на­ци­о­нал­но­ос­во­бо­ди­тел­на­та бор­ба на бъл­га­ри­те сре­щу ос­ман­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка сис­те­ма на уп­рав­ле­ние.