НИКОЛАЙ ВАСИЛИЕВИЧ ГОГОЛ

Големият руски писател е роден на 20 март 1809 г. в с. Сорочинци, Украйна. До 12-годишна възраст малкият Николай живее с родителите си в семейното имение. Баща му предпочита вместо да се занимава със земеделие, да пише за удоволствие драматични пиеси и да изучава птиците. Изключително грижовна, майка му до края на живота си е неговият най-близък приятел. За образованието на момчето се грижат едни от най-добрите частни учители.

От 1821 до 1828 г. Гогол е изпратен да учи в гимназия в град Нежен близо до Киев. Тук обаче младежът не проявява особено желание да учи, мрази математиката и чуждите езици. Отдушник от неприятната за него атмосфера той намира в училищния театър и скоро се превръща в основно действащо лице в него. Дори написва трагедията „Крадците”.

През 1828 г., след като завършва гимназия, Гогол се установява в столицата на Русия – Санкт Петербург. Отначало няма успех като писател. Публикува един от ръкописите си, написан още в гимназията, но трудът му е остро разкритикуван. Това отчайва бъдещия голям писател и той унищожива всички свои ръкописи. Опитва се да стане актьор, но гласът му не е достатъчно силен. Въпреки първоначалното си разочарование Гогол не престава да пише. Сътрудничи на алманаха „Северни цветя” и на „Литературен вестник”. Така се запознава с Пушкин – бащата на модерната руска литература, и попада в приятелския кръг на най-видните писатели на Русия.